В първите години от живота се полагат основите на всички взможни видове
пристрастено поведение и бягство от себе си. Детето се нуждае от внимание,
загриженост, толерантност, разбиране, пространство за игра, а не от заместители. Как
живеем с децата си? Допускаме ли чувствата им, дори онези, които не са ни приятни?
Говорим ли с тях или нареждаме: бъдете послушни, не възразявайте? Задоволяването
със сурогати започва във всекидневните ситуации. Как реагираме, когато детето се
върне в къщи разплакано и с кървящо коляно?Обръщаме ли му внимание или му
даваме нещо сладко и казваме: Юнак без рани не ходи.
Пристрастеността не пада от небето. Преживяванията, опитът оставят отпечатък в
съзнанието на детето и определят неговите чувства и поведението
му.Пристрастеността може да възникне например от това, че като деца не сме научили
да използваме вътрешните си сили, да отговаряме на предизвикателствата на живота
и да вземаме това, от което наистина се нуждаем.
Тук става дума за стил на поведение , обща житейска компетентност и способността
да се разпознават и преработват натоварванията, да се постига достатъчно
самоувереност и самочувствие и добра комуникативност.С това нараства вероятността
за изграждане на критично отношение към психоактивните вещества като алкохол,
нелегални дроги, медикаменти и тютюн.Това критично отношение означава да можем
"не" на забранените средства и на забранените ситуации на работното място, в
училище и на улицата.Критичното отношение означава освен това да знаем какво се
консумира и как се консумира.А да се консумира критично, означава да не търсим в
средството заместител за липсващото удовлетворение на други човешки потребности.
Не съществува единствено правилно възпитание, има стилове на възпитание, които
гарантират по-голяма сигурност, и други, които понякога провокират консумацията на
дрога.Последователният, но толерантен стил на възпитание избягва авторитарнонаказателните действия, както и непоследователното или прекалено закрилящо
отнощение.Педагогически успешното поведение се състои не в това, да се наказват
лошите качества или начини на поведение, а да се окуражават положителните
алтернативи. Ние обаче сме по-склонни да наказваме или да изразяваме
неодобрението си за неща, които не ни харесват.Напротив, би трябвало повече да
подкрепяме, да хвалим, окуражаваме и да не крием възхищението си.
Това е в сила за детето, което прави първите си стъпки в света, но и за младежите,
които търсят своята идентичност.През пубертата в един наистина революционен
процес се променя тялото с бурна проява на сексуалните чувства и
психиката.Самооценката, отношението към собственото тяло, към собствената
идентичност и връзките с хората, особено с родителите, се преобразяват. В
постепенно нарастващото значение на отношенията с действителността детето, а покъсно младият човек се обръща навън и търси многообразни дразнители.Това може да
приеме натрапливи форми.Какво място имат дрогите в този процес?Те са забранени,
уж опасни, но обещават нов опит, промени, забрава, а може би и други непознати
неща.
Когато един млад човек употребява дроги, за кратко или продължително време се
променят поведението, мисленето и чувствата му.Често не е съвсем просто да се
разграничат тези промени от онова, което е част от нормалния спектър на
развитието,експериментирането и преживяването на границите.Колебанията в
настроението в процеса на търсене на идентичност са нормални, импулсивното
поведение може да се появи без повод или като реакция на някакво разочарование, но
може да бъде и признак за действието на дрогите или пък реакция на консумацията на
дроги.