Опиати
Опиумът е изсушен сок от неузрялата семенна кутийка на мака. Основните производители са Иран, Турция и регионът, известен като "Златния триъгълник" (Северен Тайланд, Бирма и Лаос). Опиумът е бил сред най-важните наркотици в Стария свят. В продължение на хилядолетия той е използван в различни култури като средство за облекчаване на болка, успокояване, постигане на мистично вглъбяване и предизвикване на еуфория.
Морфинът е един от около 90-те алкалоида, съдържащи се в опиума. Алкалоидите са вещества със сложна структура, съдържащи азот, които се образуват в много тропични и субтропични растения.
Опиатите действат чрез свързване с опиатните рецептори в мозъка. Предполага се, че различни типове рецептори са отговорни за регулирането на болката и развитието на зависимост.
Хероин
Хероинът (диацетилморфин) е производна на морфина. За разлика от морфина, метадона, долантина, дикодида, дилаудида и други силно действащи обезболяващи средства, които могат да бъдат предписани само от лекари с изрични рецепти, хероинът често се произвежда в нелегални условия. Това го прави широко разпространен на черния пазар и е довело до международни споразумения за борба с незаконното производство и търговия с упойващи вещества. Хероинът е обявен за особено опасно вещество.
На черния пазар хероинът обикновено се търгува под формата на бял прах, най-често смесен с примеси. Чистотата на уличния хероин варира между 10% и 20%, като по-високи концентрации са редки в България. Хероинът най-често се инжектира венозно, но може също да се смърка или пуши.
Употребата на хероин създава усещане за благосъстояние, удовлетворение и щастие. Въпреки това, първите опиати често предизвикват неприятни усещания като гадене и повръщане. При хора, привикнали към веществото, нормалната функционалност е частично запазена, макар че те изглеждат сънливи и говорят неясно.
Зависимостта към хероин се изгражда изключително лесно. Абстинентните симптоми започват 8-10 часа след последния прием и включват хрема, мускулни спазми и гърчове. Тези прояви обикновено отшумяват след 5-6 дни, но остава силно, мъчително желание за подновяване на употребата.
Смъртността сред зависимите от опиати е близо 15 пъти по-висока в сравнение с общата популация. Най-честите причини за смърт включват предозиране, инфекциозни заболявания вследствие на нестерилно инжектиране и депресии, често водещи до самоубийство.
При инжекционните потребители рискът от заразяване с кръвнопреносими инфекции като хепатит В, хепатит С и СПИН е изключително висок.
Кокаин
Кокаинът е бял, фин прах, извлечен от листата на растението кока. Обикновено се употребява чрез смъркане, но може също да се инжектира. Крек (crack) е форма на кокаина, предназначена за пушене. Той се предлага под формата на малки кристали, които се пушат с лула или се поставят върху станиол, нагряват се и парите се инхалират.
Кокаинът е изключително скъп наркотик. Неговите ефекти и дългосрочни последици са подобни на тези при амфетамините, но поради значително по-високата си сила може да причини сериозни здравословни проблеми. Сред тях са дихателни затруднения като задух и болки в гръдния кош. Освен това, кокаинът води до тежки и продължителни абстинентни симптоми.
Канабис (Индийски коноп)
Хашишът представлява смолата на индийския коноп, докато изсушеното и ситно нарязано растение се нарича марихуана. Канабисът е най-разпространеният от нелегално използваните наркотици, но рисковете, свързани с него, често са слабо разбрани от потребителите.
Канабисът не принадлежи към нито една от традиционните групи наркотици, тъй като съчетава депресивни ефекти с такива, характерни за стимулантите, като засилване на сърдечната дейност.
Марихуана (трева, ганджа)
Марихуаната представлява върховите цветове и листа на канабиса, които често съдържат семена и стъбла. Има характерен силен мирис. Обикновено се пуши в лула или свита на ръка цигара.
Ефектите от канабиса включват промени в настроението и мисленето, подобни на тези при алкохола. Употребата може да предизвика леки халюцинации и увреждания на белите дробове. Честото пушене на марихуана повишава риска от бронхит, емфизем и рак на белите дробове. Освен това, се наблюдава намалена умствена мотивация и затруднения в концентрацията.
Ефекти от употребата на канабис
- Краткотрайни ефекти:
Ефектите при пушене започват около 5 минути след употреба и продължават 2–4 часа. При поглъщане те настъпват по-бавно. Употребяващите често се чувстват спокойни и отпуснати, говорят активно, възприемат цветовете като по-ярки и звуците като по-ясни. Апетитът нараства, особено за сладки храни. Физическите ефекти включват нарушена координация, ускорен сърдечен ритъм, зачервени очи, суха уста и пресъхнало гърло.
Концентрацията и краткосрочната памет са забележимо нарушени. - Дълготрайни ефекти:
При хронична и тежка употреба се наблюдават загуба на мотивация, проблеми с паметта и затруднения в концентрацията. Пушенето уврежда дихателната система, тъй като марихуаната съдържа много повече катран от обикновените цигари. Катранът в дима на канабиса съдържа значително повече ракообразуващи вещества, отколкото цигареният дим. -
Толеранс и зависимост:
Психологическа зависимост може да се развие при редовна и тежка употреба. Абстинентните симптоми включват безпокойство, нервност, изпотяване, загуба на апетит и проблеми със съня.
Амфетамини
Амфетамините са възбуждащи средства или психостимуланти. Към тях спадат метамфетаминът, фенметразинът, както и други вещества със сходна структура, като диметоксиметиламфетамина (ДМА) и МДМА (екстази).
- През 60-те години започва нелегалното синтезиране на психостимуланти и разпространението им на черния пазар. От 70-те години насам се наблюдава спад в злоупотребата с тези вещества, благодарение на законовите ограничения и по-доброто разбиране на рисковете, свързани с тяхната употреба.
- Амфетамините оказват психично въздействие, изразяващо се в потискане на чувството за глад, ободряване и привидно повишаване на работоспособността. Поради тези ефекти, те често се използват като допинг за увеличаване на издръжливостта в различни професионални дейности.
Въпреки това, множеството рискове за здравето, свързани с употребата на амфетамини, са причина те да бъдат забранени.
Барбитурати
Барбитуратите потискат различни функции на централната нервна система. При по-високи дози могат да предизвикат сън или дори кома. Тази група вещества, която преди се използваше като сънотворни средства, днес се прилага рядко и само при определени форми на епилепсия.
Наред с това, барбитуратите понякога проявяват парадоксален ефект, водещ до възбуда. През последните 20 години те постепенно бяха изместени от групата на бензодиазепините (например валиум). При свръхдоза барбитуратите могат бързо да доведат до дихателна недостатъчност и, в някои случаи, до летален изход.
Абстинентният синдром при барбитурати е подобен на този при алкохола, като не са рядкост епилептичните припадъци и делирите.
